Постинг
12.03.2017 15:52 -
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ДУШЕВНАТА БОЛКА
Автор: gidfox
Категория: Забавление
Прочетен: 1694 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2020 15:46
Прочетен: 1694 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 06.03.2020 15:46
Душевната болка е най-страшното и разрушително нещо, което може да навреди на човек. Защото тя е вътре в човека и от нея не може да се избяга. При всички случаи се налага да я погледнем в очите. От нея може да се откъснеш, но само за кратко. Много скоро тя пак заявява за себе си. Затова е толкова важно да се научим да се справяме с нея, а още по-добре е да се избегне със каквито и да е способи. Макар това да е много трудно. Но няма нищо невъзможно за тези, които повярват.
Когато боли душата, обкръжаващият свят престава да ни радва. И дори да съумеем за минутка да забравим, много бързо отново си я спомняме. И каквото и да правим и говорим, както и да не се разсейваме и опитваме да забравим, тя никъде не отива, а чака своя час, когато отново завладява съзнанието ни. И тук най-важното е да не бягаме, да не се заравяме в работа, а да намерим време, когато никой не би ни попречил, да въдворим ред в собствената си душа. В ежедневната суматоха, грандиозните планове, в желанието по-бързо да изживеем този ден, голяма част от нас изобщо не се замислят да погледнат в собствената си душа. Или не им идва наум, или много се страхуват от това. И главата им е заета с друго, а не с това, че ред трябва да има не само в къщи, на работа, в семейството, но и в собсвената душа. Но това не ги пази от болката. Все едно, тя напомня за себе си и че й трябва внимание.
Всяка информация, особено отрицателната, оставя следи. И за да не влияе на общото душевно състояние на човека, тя трябва да бъде осмислена, да се направят изводите и да се пусне. Вместо това, хората поглъщат всичко, което виждат и чуват, дори не се опитват да анализират и да дадат оценка на случващото се. А после се чудят защо нервничат при най-малкия неуспех. Просто на душата не са й останали сили спокойно да реагира. Прекалено много негатив се излива върху нея: телевизията с нейните зловещи новини и истории, неуважението и липсата на внимание, никога несвършващите домашни задължения, проблемите на работа, кавгите, недостига на пари, несбъднатите мечти за кариерно израстване, страха, че си направил неправилен избор, трудностите в отношенита, липсата на разбиране в семейството или самотата. Всичко това оставя рани и замърсява душата с негатив. И вместо да търсим източника на болката, да разберем какво я е провокирало и как да се избавим от нея, ние не правим нищо, не знаем как да се справим. Всичко, което така старателно сме се опитваме да игнорираме, буквално се стоварва върху ни. Защото някога не сме поискали да анализираме случващото се, не сме се придържали към нищо при избора на програми, новини или филми. Отказали сме се да се борим с това, което не ни е изгодно в живота. Постоянно сме избягвали да изясним отношенията си с тези, които са ни обидили или причинили болка. А сега, когато чашата на търпенито е препълнена, нямаме сили да се вземем в ръце. Живота се е превърнал в препятствие, което все по-трудно преодоляваме. И края на това не се вижда.
Но не трябва да се отчайвате. Не е важно защо боли душатата. Главното е, че колкото и да е лошо, с това може да се справите, ако разберете, че е време да престанете да се вслушвате в обкръжаващите, които и да са те, каквито и да са ви. Не трябва за всичко да разчитате на тях и да мислите, че може да бъдете щастливи само ако има някой до вас. Трябва да търсите опора изключително вътре в себе си. Прекрасно е, ако до вас има някой, който ви подкрепя, но докато вие не повярвате в себе си, никой няма да ви реши проблемите, които пречат да се наслаждавате на живота. Това можете да направите единствено вие, съзнавайки, че това е единствено във вашите сили, а не на някой друг.
Приемето като даденост, че негатива го има и ще го има. Да, това ще ви препъва, понякога ще ви причинява непоносимо страдание, но само вие решавате как това ще ви повлияе. Ако вие носите отговорност за своя живот, значи самостоятелно решавате как да реагирате на случващото се. В противен случай предавате съдбата си в ръцете на тези, които ви причиняват болка, волно или неволно. Само който е внимателен към себе си и осъзнава, че душата му е храм и изисква внимание не по-малко, отколкото тялото или заобикалящите, никога не изпитва съкрушителни удари. Да, от кризи никой не е застрахован.
В определена възраст, кой по-рано, кой по-късно, всички преосмислят живота си. Хората са длъжни да обмислят, преоценят и анализират изминатия път, да направят изводи, да оценят постъпки и достижения. Да вземат решение какво да правят по-нататък, да създадат нови цели или изобщо да направят почивка и да посветят времето на себе си или на тези които са до теб, докато не е станало прекалено късно за това. Както се казва, не може да се спечелят всичкки пари и всички успехи не могат да се постигат.
Тези, които не са се лишили от правото да правят каквото смятат за необходимо, преживяват такива периоди абсолютно спокойно, а с душевната болка се справят много по-бързо, отколкото кой да е друг, защото са се научили да не раагират на негатива , на обидните думи и постъпки, на равнодушието на околните. Научили са се да не очакват и да не преживяват, когато нещо не се е получило, защото друго пък се е получило. За да се постигне такава душевна хармония, трябва да се отърсваме от своите емоции, чуства и мисли, да вярваме в себе си и да се вслушваме в собсвтените желания. Трябва да вярваме в това, че сме достойни за по-доброто, и никой няма право да постави това под съмнение. Силният човек знае, че не може да причиниш болка на този, който старателно пази своя душевен мир. Той никога няма да направи нещо, което да го наруши и ще се предпазва от ситуации, които могат да причинят болка.
Често душевната болка възниква заради страха, че вие не сте достатъчно добри, че никога няма да станете щастливи. Затова престанете да мислите за това, което не ви достига и което трябва да поправите, за да станете щастливи. По-добре се замислете по правилния път ли вървите, натам ли се движете, уверени ли сте, че вършите нещата правилно, носи ли радост днешната ситуация, доволни ли сте от работата си, от отношенията в семейството, от състоянието на здравето си, от хората, които ви заобикалят. Направете анализ и не се бойте от изводите, които ще направите. Главното е да разберете, че вие си давате сметка за това, което правите и ще съумеете да защитите това, което ви е скъпо, а няма да отстъпите под натиска на околните. Стига сте смятали другите за по-добри от себе си. По-добре търсете начин да оправите това, което не ви харесва. Вашата задача е да се вслушате във вътрешните си мечти и желания, не да удовлетворявате нечии потребности. Научете се да уважавате себе си, тогава и околните ще започнат да ви уважават. А когато почуствате, че вашите интереси са зачетени, правите това, което ви повелява душата, всяка болка ще изчезне. Нали тя възникна, защото нещо не ви достигаше.
Когато си върнете самоуважението и се възползвате от правото си да решавате за себе си, когато разберете какво искате, остава само да го получите.
Хората, които имат благородни цели, дали да помагат на бедните, дали да служат на родината, дали да защитават своите или чужди интереси, не правят компромиси със своята съвест, способни са да признаят грешките си и да ги поправят, ако имат възможност. Такива хора никога не страдат. Те нямат това време.
Няма нищо по-страшно, опасно, изтощаващо и пречупващо живота, както душевната болка. Точно тя кара хората да извършат постъпки, за които преди никога не са и помисляли. От нея не е лесно да се отървем, нея е трудно да излекуваме, но винаги има шанс от нея да се извлече важен опит и да се движим напред, ставайки по-мъдри и по-силни.
И главната задача в живота на всеки човек е, кой каквото и да казва, е не да се трупат богатства, власт и слава, а умението да живеем в хармония със собствената си душа. Без това просто никога няма да бъдем щастливи.
Когато боли душата, обкръжаващият свят престава да ни радва. И дори да съумеем за минутка да забравим, много бързо отново си я спомняме. И каквото и да правим и говорим, както и да не се разсейваме и опитваме да забравим, тя никъде не отива, а чака своя час, когато отново завладява съзнанието ни. И тук най-важното е да не бягаме, да не се заравяме в работа, а да намерим време, когато никой не би ни попречил, да въдворим ред в собствената си душа. В ежедневната суматоха, грандиозните планове, в желанието по-бързо да изживеем този ден, голяма част от нас изобщо не се замислят да погледнат в собствената си душа. Или не им идва наум, или много се страхуват от това. И главата им е заета с друго, а не с това, че ред трябва да има не само в къщи, на работа, в семейството, но и в собсвената душа. Но това не ги пази от болката. Все едно, тя напомня за себе си и че й трябва внимание.
Всяка информация, особено отрицателната, оставя следи. И за да не влияе на общото душевно състояние на човека, тя трябва да бъде осмислена, да се направят изводите и да се пусне. Вместо това, хората поглъщат всичко, което виждат и чуват, дори не се опитват да анализират и да дадат оценка на случващото се. А после се чудят защо нервничат при най-малкия неуспех. Просто на душата не са й останали сили спокойно да реагира. Прекалено много негатив се излива върху нея: телевизията с нейните зловещи новини и истории, неуважението и липсата на внимание, никога несвършващите домашни задължения, проблемите на работа, кавгите, недостига на пари, несбъднатите мечти за кариерно израстване, страха, че си направил неправилен избор, трудностите в отношенита, липсата на разбиране в семейството или самотата. Всичко това оставя рани и замърсява душата с негатив. И вместо да търсим източника на болката, да разберем какво я е провокирало и как да се избавим от нея, ние не правим нищо, не знаем как да се справим. Всичко, което така старателно сме се опитваме да игнорираме, буквално се стоварва върху ни. Защото някога не сме поискали да анализираме случващото се, не сме се придържали към нищо при избора на програми, новини или филми. Отказали сме се да се борим с това, което не ни е изгодно в живота. Постоянно сме избягвали да изясним отношенията си с тези, които са ни обидили или причинили болка. А сега, когато чашата на търпенито е препълнена, нямаме сили да се вземем в ръце. Живота се е превърнал в препятствие, което все по-трудно преодоляваме. И края на това не се вижда.
Но не трябва да се отчайвате. Не е важно защо боли душатата. Главното е, че колкото и да е лошо, с това може да се справите, ако разберете, че е време да престанете да се вслушвате в обкръжаващите, които и да са те, каквито и да са ви. Не трябва за всичко да разчитате на тях и да мислите, че може да бъдете щастливи само ако има някой до вас. Трябва да търсите опора изключително вътре в себе си. Прекрасно е, ако до вас има някой, който ви подкрепя, но докато вие не повярвате в себе си, никой няма да ви реши проблемите, които пречат да се наслаждавате на живота. Това можете да направите единствено вие, съзнавайки, че това е единствено във вашите сили, а не на някой друг.
Приемето като даденост, че негатива го има и ще го има. Да, това ще ви препъва, понякога ще ви причинява непоносимо страдание, но само вие решавате как това ще ви повлияе. Ако вие носите отговорност за своя живот, значи самостоятелно решавате как да реагирате на случващото се. В противен случай предавате съдбата си в ръцете на тези, които ви причиняват болка, волно или неволно. Само който е внимателен към себе си и осъзнава, че душата му е храм и изисква внимание не по-малко, отколкото тялото или заобикалящите, никога не изпитва съкрушителни удари. Да, от кризи никой не е застрахован.
В определена възраст, кой по-рано, кой по-късно, всички преосмислят живота си. Хората са длъжни да обмислят, преоценят и анализират изминатия път, да направят изводи, да оценят постъпки и достижения. Да вземат решение какво да правят по-нататък, да създадат нови цели или изобщо да направят почивка и да посветят времето на себе си или на тези които са до теб, докато не е станало прекалено късно за това. Както се казва, не може да се спечелят всичкки пари и всички успехи не могат да се постигат.
Тези, които не са се лишили от правото да правят каквото смятат за необходимо, преживяват такива периоди абсолютно спокойно, а с душевната болка се справят много по-бързо, отколкото кой да е друг, защото са се научили да не раагират на негатива , на обидните думи и постъпки, на равнодушието на околните. Научили са се да не очакват и да не преживяват, когато нещо не се е получило, защото друго пък се е получило. За да се постигне такава душевна хармония, трябва да се отърсваме от своите емоции, чуства и мисли, да вярваме в себе си и да се вслушваме в собсвтените желания. Трябва да вярваме в това, че сме достойни за по-доброто, и никой няма право да постави това под съмнение. Силният човек знае, че не може да причиниш болка на този, който старателно пази своя душевен мир. Той никога няма да направи нещо, което да го наруши и ще се предпазва от ситуации, които могат да причинят болка.
Често душевната болка възниква заради страха, че вие не сте достатъчно добри, че никога няма да станете щастливи. Затова престанете да мислите за това, което не ви достига и което трябва да поправите, за да станете щастливи. По-добре се замислете по правилния път ли вървите, натам ли се движете, уверени ли сте, че вършите нещата правилно, носи ли радост днешната ситуация, доволни ли сте от работата си, от отношенията в семейството, от състоянието на здравето си, от хората, които ви заобикалят. Направете анализ и не се бойте от изводите, които ще направите. Главното е да разберете, че вие си давате сметка за това, което правите и ще съумеете да защитите това, което ви е скъпо, а няма да отстъпите под натиска на околните. Стига сте смятали другите за по-добри от себе си. По-добре търсете начин да оправите това, което не ви харесва. Вашата задача е да се вслушате във вътрешните си мечти и желания, не да удовлетворявате нечии потребности. Научете се да уважавате себе си, тогава и околните ще започнат да ви уважават. А когато почуствате, че вашите интереси са зачетени, правите това, което ви повелява душата, всяка болка ще изчезне. Нали тя възникна, защото нещо не ви достигаше.
Когато си върнете самоуважението и се възползвате от правото си да решавате за себе си, когато разберете какво искате, остава само да го получите.
Хората, които имат благородни цели, дали да помагат на бедните, дали да служат на родината, дали да защитават своите или чужди интереси, не правят компромиси със своята съвест, способни са да признаят грешките си и да ги поправят, ако имат възможност. Такива хора никога не страдат. Те нямат това време.
Няма нищо по-страшно, опасно, изтощаващо и пречупващо живота, както душевната болка. Точно тя кара хората да извършат постъпки, за които преди никога не са и помисляли. От нея не е лесно да се отървем, нея е трудно да излекуваме, но винаги има шанс от нея да се извлече важен опит и да се движим напред, ставайки по-мъдри и по-силни.
И главната задача в живота на всеки човек е, кой каквото и да казва, е не да се трупат богатства, власт и слава, а умението да живеем в хармония със собствената си душа. Без това просто никога няма да бъдем щастливи.
Да бъдеш различен е дар, а не проклятие
Погледни на живота отвисоко, за да отклю...
Баланс между духовното и материалното
Погледни на живота отвисоко, за да отклю...
Баланс между духовното и материалното
Няма коментари
