Сякаш се появяват хора, срещи, взаимоотношения. Но все не е това. Не е онзи отклик. Не е онази дълбочина. Не е онова усещане отвътре.
И дори за известно време да стане по-топло, после отново се връща познатото, натрапчиво чувство: сякаш нещо липсва.
В един момент си задаваш един прост въпрос:
а дали изобщо не търся на грешното място?
Може би проблемът не е в това, че светът е някак погрешен. И не е в това, че до мен все се оказват „неподходящите“ хора.
А в това, че се опитвам да намеря отвън онова, което първо трябва да се събуди в самия мен?
Това е Любовта.
Но със сигурност не търсенето на „другата половинка“, не романтиката и не опита да запълниш вътрешната празнота с друг човек.
Това е пълното завръщане към себе си. Момента, в който Любовта престава да бъде вечна гонитба след някого и се превръща във вътрешен факт. Вече не търсиш източник, за да се стоплиш – сам се завръщаш към Извора.
Тук Любовта не е емоционална люлка, не е слабост и не е разтваряне в другия човек. Тя е спокойна, необятна, съзидателна сила.
Състояние, в което вътре най-сетне настъпва достатъчно тишина, за да усетиш пълнотата. Изчезва онзи постоянен, изтощителен вътрешен сърбеж, сякаш все нещо ти липсва, за да бъдеш щастлив. Отпада нуждата да търсиш в другите хора онова, което всъщност е трябвало да се завърне в самия теб.
И точно тогава срещата с другия човек се променя. Става по-чиста.
Вече не очакваш той да те спаси от самотата, да запълни празнотата или да оправдае всичките ти очаквания. Започваш да го виждаш такъв, какъвто е. Не като източник, от който трябва да извлечеш топлина, и не като липсващата част от самия себе си. А като жив човек до теб.
Отношенията престават да бъдат опит да запълниш вътрешния недостиг. Те се превръщат в среща на двама души, които вече не идват един към друг от празнотата.
Сила към сила.
Огън към огън.
Два дъха – един поток.
Завръщаш се там, където още от самото начало си бил цял.
BEZ-Dna
